История

Първото кожно-венерическо отделение в България е разкрито в Александровска болница през 1893 г. в София с ръководител д-р Стоянович и ординатор - д-р Богомил Берон. От 1894 до 1898 г. главен лекар на Кожното отделение е д-р Христо Стамболски, а от 1899 г. - проф. Богомил Берон (1866-1936).

След основаването на Медицинския факултет през 1918 г. се създава първата у нас Катедра по дерматология и венерология с ръководител проф. Богомил Берон, потомък на видния наш възрожденец д-р Петър Берон. През 1926-1927 г. Богомил Берон е декан на Медицинския факултет. През 1936 г. той дарява собствени средства и организира построяването на сградата, в която Клиника по кожни и венерически болести осъществява своята дейност до днес. Проф. Любен Попов е ръководител на клиниката от 1937 до 1963 година. По това време се разкриват сектори по дермато-алергология, микология и серологична лаборатория. Учен с международна известност, притежаващ лично обаяние и висока професионална подготовка, той издига нивото на клиниката на равнището на най-добрите европейски клиники по това време.

От 1963 г. до 1965 г. ръководител на клиниката е проф. Крум Балабанов (1905-1971) - дерматолог и хистопатолог с международна известност и богата ерудиция. Той е основоположник на Българската школа по хистопатология.

През периода 1965-1969 г. университетската Клиника по кожни и венерически болести се ръководи от проф. Петър Попхристов (1903-1973). Той е основоположник на високопланинското климатолечение у нас. Организира кампания и ликвидира ендемичния сифилис в България. По негово време се разкрива лаборатория по микробиология и експериментална дерматология. Освен ръководител на клиниката, той е заместник-декан на Медицинския факултет (1948-1950), заместник-ректор (1951-1952) и ректор на ВМИ-София (1953-1957).

Проф. Илия Петков (1916-1975) ръководи клиниката по дерматология и венерология през периода 1970-1975 г. През 1972 г. той разкрива една от първите в Европа лаборатории по имунофлуоресцентно изследване на кожата, която функционира успешно и в наши дни. Проф. Илия Петков развива таласотерапията и съвременната диагностика и лечение на болестите, предавани по полов път. За съжаление, ранната му смърт не позволява пълното разгръщане на силите му и осъществяването на подетите от него инициативи.

Приемник на проф. Илия Петков като ръководител на клиниката през периода 1975-1985 г. е проф. Петър Михайлов (1921-1987). Той е основател на съвременната дермато-алергология в България с принос в развитието на алергологията изобщо. Проф. Михайлов утвърждава авторитета на Българската дерматологична школа във високопланинското климатолечение на различни кожни заболявания.

След проф. Петър Михайлов ръководители на клиниката са последователно:

проф. д-р Никола Ботев Златков (1985 - 1989)
проф. д-р Асен Дурмишев (1989 - 1995)
чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков (1996 - 2009)
доц. д-р Соня Марина (2009 -)

В Клиника по кожни и венерически болести са работили плеяда учени, всеки от които по свои начин допринася за утвърждаване авторитета на Българската дерматологична школа у нас и в чужбина. На 4 декември 2008 г. в БАН за член-кореспондент в областта на медицинските науки бе избран проф. д-р Николай Цанков, дмн.

Значителна част от дейността на Клиника по кожни и венерически болести е свързана с проявите, организирани от Българското дерматологично дружество - най-старото научно медицинско дружество в България. То е основано на 23 октомври 1923 г. с първи председател проф. Богомил Берон.

Университетската Клиника по кожни и венерически болести в София предоставя всички необходими условия за подготовка и усъвършенстване квaлuфuкaцuяma на българските дерматолози, поддържа широки международни връзки и осъществява научни проекти на национално и международно равнище – традиция, съхранена от създателите на българската дерматологична школа.