Тонзилит

Тонзилит означава възпаление на тонзилите, широко известни сред обществото като сливици. Тонзилите са органи на орофаринкса (гърлото). Това са лимфни органи в задната част на устата и горната част на гърлото, които са бариера,  спираща патогенните микроорганизми на входа на организма. 

Възпалителния процес е известен още като ангина, когато има остро възпаление основно на сливиците или като фарингит, когато възпалението засяга цялата лигавица на гърлото. Разграничаването на зоните на възпаление в  орофаринкса е трудно и често трудно и затова термините ангина, фарингит, тонзилит, често се възприемат като еквивалентни.
Тонзилитът и фарингитът са възпаление, най-често с инфекциозна етиология, причинени от бактерии или вируси. Сред най-честите вируси, причинители на ангина са аденовирусите, грипния и парагрипния вирус, респираторносинцитиалния вирус и др. Известни бактериални причинители са бета-хемолитичните стрептококи от група А, характерна за деца над 3 години с пик между 5 и 15 години и рядка за възрастните, Streptococcus pyogenes, хемолитични стрептококи от други групи, гонококи и др.

При кърмачета и малки деца под 3 години ангините са най-често вирусни.  Fusobacterium necrophorum и Borрelia vincenti, Treponema pallidum са бактериални видове, които са причинители на улцерозна и улцеро-некротична анггина. Агранулоцитозата, при туморни и имунокомпрометирани заболявания, води също до некротична ангина.  Има много бактериални видове, които се откриват в натривките от гърлен секрет като например Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis, пневмококи, стафилококи и други, които са нормални обитатели в гърлото и не причиняват  болестен процес.
При вирусния тонзилит началото е постепенно, няма фебрилитет, има болка болки в гърлото и при преглъщане, които са много леки или умерени, често пъти има кашлица и хрема, гласът е пресипнал, има засягане и на очната лигавица (конюнктивит), диария. При бактериалния тонзилит признаците насочващи към стрептококи от група А като причинител са внезапното начало, най-често в епидемичн условия, при деца между 5 и 15 годишна възраст, силни болки в гърлото и при преглъщане, висока температура, липса на кашлица, наличие на дифузни мускулни болки, скарлатиноподобен кожен обрив.

При клиничен преглед се установяват специфични промени по тонзилите, като зачервяване на лигавицата, увеличаване на обема на сливиците, наличие на белезникав налеп, в някои случаи на везикули (мехурчета). В зависимост от тези промени ангината бива различни видове - еритематозна („червена ангина“), „бяла ангина“, везикуларна (както е при вирусната херпангина), псевдомембранозна (при инфекциозната мононуклеоза и дифтерията), улцерозна, некротична.
Клиничният преглед и детайлното описание за началото и оплакванията при това състояние са достатъчно основание за поставяне на диагнозата тонзилит/ангина от личния лекар или от специалист уши-нос-гърло. Особеностите на измененията по самите тонзили насочват и към конкретния бактериален причинител в някои специфични случаи.

 

Когато е необходимо диагностиката се допълва от лабораторни изследвания на кръв - има изразена левкоцитоза при (увеличен брой левкоцити) бактериалните, липсва левкоцитоза или има намален брой левкоцити при вирусния тонзилит. При наличие на показания се извършват микробиологични изследвания на гърлен секрет и натривка от тонзилите, които определят конретния бактерий и неговата антибиотична чувствителност.
Вирусните тонзилити най-често преминават спонтанно за няколко дни. Антибиотиците не са ефективни при вирусните инфекции и следователно не са показани за лечение на вирусни тонзилити. Медикаментите, които се прилагат при вирусни тонзилити са аналгетици, които намаляват болката при преглъщане и евентуалното главоболие. Таблетките за смучене с локални аналгетици, приема на топли или студени течности, са общи мерки за повлияване на симптомите.

 

По-широко лечение се налага, когато вирусния тонзилит се усложнява с бактериален. Тонзилитът, причинен от бета-хемолитичните стрептококи от група А налага антибиотично лечение поради възможните усложнения, които могат да се развият след него. Тонзилитът от стрептококи от група А може да довеве до развитието на гнойно възпаление на сливиците, остър ставен ревматизъм, остър гломерулонефрит, скарлатина, съдречен ревматизъм и клапни усложнения. Показано е лечението с антибиотици като амоксицилин, цефалоспорини втора и трата генерация, макролиди в случаи на алегрия.  Комбинацията амоксицилин-клавуланова киселина не е показана за третиране на стрептококи група А. Пеницилинът е медикамент на избор при лечение на сифилистичната ангина (причинена от Treponema pallidum).

 

 

Ангината причинена от Herpes simplex вирусът, с образуване на везикули по тонзилите, фебрилтет, главоболие и световъртеж, силни болки в гърлото и при преглъщане. Лечението е симптоматично с аналгетици, локални антисептични разтвори за дезинфекция на устната кухина, а в тежките случаи се добавя и противохерпесния препарат ацикловир.

 

Херпангината е причинена от Еchovirus или Coxacкie A вирусите. Засяга основно деца под 7 години, поява на еритем (зачервяване) на гърлото, малки везикули по тонзилите, умерен или липсващ фебрилитет. Лечението е симптоматично.

 

Псевдомембранозната ангина се характеризира с появата на големи белезникави плаки, подобни на цели мембрани, по повърхността на тонзилите. Такива са случаите при дифтерия и инфекциозна мононуклеоза. Дифтерията се причинява от инфекция с бактерията Corynеbacterium diphteriae. Заболяването е рядко поради въведената задължителна ваксинация, която се провежда от дълги години. В случай на това заболяване лечението е спешно с антибиотици нато Пеницилин и макролиди.

 

Инфекциозната мононуклеоза е вирусно заболяване от Epstein-Barr virus. Забялването се характеризира с генерализирана аденопатия, засяга тонзилите и другите лимфни органи (лимнфите възли по цялото тяло), може да има спленомегалия (увеличаване на слезката), може да се наблюдават и кожни обриви. Има силна астения-чувство на умора и обща слабост. Лабораторно състоянието се характеризира със специфични промени-хиперлимфоцитоза за сметка на базофилите, която може да се съпровожда и от тромбоцитопения и чернодробна цитолиза. Серологичното излседване и наличието на специфични имуноглобулини (антитела) потвърждават диагнозата. Приложението на ампицилин в този случай не се препоръчва и води до появата на дифузен кожен обрив, който няма тежки последствия. 

Тонзилектомия

Оперативното премахване на тонзилите (сливиците) е метод на лечение на тонзилита при голяма честота на заболяването. Преценката за необходимостта от тонзилектомия при повече от 4 ангини годишно се прави от специалист лекар уши-нос-гърло.